Онлайн книжарница

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Рецензия на "Кръвта на Олимп" от Рик Риърдън


Най-новият роман на Рик Риърдън отново е неустоим за читателите. Авторът за пореден път е сътворил сплав от различни метали. Наистина е забавно как могат да бъдат изрисувани герои и богове от няколко митологии, да бъдат заплетени в невероятни приключения и всичко това да е гарнирано с чист и неподправен хумор:
"Кръвта и се смрази от тона му.
- Какво има? - опита се да се изправи тя. - Призраци? Чудовища?
- По-лошо - намръщи се Хедж. - Туристи!"
Джейсън, Пайпър и Анабет отиват предрешени на мъртвешки пир. За съжаление са разпознати и следва битка. Призракът на офицера Майкъл Варус пробожда Джейсън в гърба с меч от имперско злато. За всеки друг полубог тази рана щеше да е с фатални последици...
Отново ми допадна страхотният превод на Александър Драганов. Примерно той е превел буквално английския идиом "псува като моряк", докато българският му аналог е "псува като хамалин."
Хуморът на Риърдън поразява със своята прямота и безцеремонност. Главните герои се сблъскват с богинята Нике и след ожесточена схватка успяват да я пленят с мрежа, направена от божествен бронз. Нике се опитва да ги омагьоса чрез старогръцко заклинание. По много комичен начин е описано как Франк предотвратява нейната магия, просто като си събува обувката и напъхва чорапа си в устата и.
Но всъщност има още една причина, поради която Рик Риърдън е автор от световна величина. Писателят много ловко и по хитроумен начин влага мъдри мисли в думите на различните образи (в случая Орион):
"-...Любовта обаче е отровна, особено когато остане несподелена."
Впечатли ме многообразието на митичните същества - върколаци, рибни кентаври, никаи, базилиски и всякакви създания - познати и непознати дори и за най-ерудирания читател.
По страховит начин е описана битката на Пърси и Джейсън с гиганта Полибот.
Лио Валдес създава напъло нов музикален инструмент, нескромно наречен валдесинатор. Той го дава на бог Аполон в замяна на магическа съставка и направление за Асклепий. Срещата с бога на лечителите Асклепий е една от най-смешните сцени в книгата. Статуята на Хигия е изключително компетентна и дори досадна желаейки да разисква абсолютно всички аспекти на здравеопазването.
Финалът на романа е оглушителен, гръмовен, бляскав и заслепяващ. Освен това е и затрогващ.
Но в произведенията на велик писател като Рик Риърдън смъртта не винаги е окончателна.

Купете "Кръвта на Олимп" тук:
http://egmontbulgaria.com/knigi-3/drugi-romani-119/prikljuchensko-fentazi-131/geroite-na-olimp-259/5-kravta-na-olimp-2321.html

Няма коментари: