сряда, 25 юли 2012 г.

Кан Кубрат: върховната битка - Кънчо Кожухаров


Във връзка със стогодишнината от откриването на гроба на кан Кубрат ме помолиха да направя ново издание на моя роман „Последният лов на Кана”, който спечели наградата на феновете за най-добра книга за 2003 г., и двете исторически студии за кан Аспарух и кан Кубрат. Цената на книгата ще бъде 12 или 14 лева (зависи от офертата на печатницата), но за хората, които искат да я получат – лично за себе си или като подарък за някой друг – веднага след излизането, до 9 август има възможност за абонамент с отстъпка – 10 лева.
За да се абонирате и да получите книгата с намаление, обадете се на автора на телефон 0889236920.
Кънчо Кожухаров



ПРЕДГОВОР ОТ ИЗДАТЕЛЯ


В търсене на идентичността си човек има потребност да съхрани и организира миналото на рода си с неговата исто-рия, традиция, език, и културно наследство в нещо цялостно.
Историята, митологията, езикът, творчеството, светогле-дът, цялото това многообразие от изяви на рода е съхранено в едно пространство на идентичност на личността. И само в това пространство могат да се проследят връзките и общите житейски значения, личността да се схване като цяло в нейния континиум от минало, настояще и бъдеще. Човек трябва да интегрира своето минало, за да твори в настоящето и да изгражда своята успешна визия за бъдещето - онзи взор, отправен далеч напред през вековете, от дедите си към своите внуци.
Това е моето начало за предговор на книгата, която ти, Читателю, държиш в ръцете си. Тя представлява необичаен сборник – съчетание от високохудожествен роман и две научни студии.
Най-напред за романа. Защо е толкова успешен?
Това, което най-силно се улавя при четенето на романа, е уникалният повествувателен похват на автора. Обикновено авторът е разказвач на историята на литературната творба. Чрез героите си той се опитва да изясни своята гледна точка и да я предожи на читателя. Добре, но добрият читател е претенциозен. Той търси нещо от себе си, нещо от своя живот в творбата и когато не ги намира, затваря книгата, без тя да го е докоснала.
С романа на Кънчо Кожухаров не става така. В него той редува три гледни точки: първата гледна точка е на основния разказвач, животоописателя на Кана – Барсех, неговия втори син. Той води разказа, като се опитва да бъде обективен, въпреки че като един от претендентите за престола е не просто наблюдател и разказвач, а и активен участник.
Но на писателя не му е достатъчна една гледна точка. Той вкарва и тази на главния си герой, на умиращия Кан. А извървявайки “безкрайно много пътища”, в търсене на истината, авторът ненатрапчиво и меко вкарва и трета гледна точка – своята, авторова гледна точка.
Това му позволява перфектно да регулира емоциите, темпото и ритъма на романа и плавно да сменя темите, така че читателят просто не може да остави книгата.
Втората съставка на успеха е свързана с грижовното отношение на автора към неговите герои. Той не се задоволява с това да им даде някакво име и куп съчинени или несъществени “отличителни” черти, без да си изясни истинския им характер, наклонности и стремежи. Такива фрагментарни и непълнокръвни герои почти винаги затлачват фабулата с произволни и немотивирани действия и непоследователен и празен, мъчителен и неконструктивен диалог, който вместо да тласне енергично действието се превръща в негова спирачка.
Героите на Кънчо Кожухаров са реални, живи и верни на характера си. Те са от онези герои, на които бихме искали да приличаме и от чиито действия и мъдрост черпим сила. Затова откриваме силата и последователността в техните действия идеи и мисли.
Авторът не ги превръща в рупори на своите идеи и намерения, а води активен диалог с тях, като им позволява да присъстват с цялото си великолепие или падение. Не ги насилва да правят неща, които не са присъщи на характера им. Той е умел слушател на историите им и честно им оставя възможност да действат свободно, да се изявяват и при това да израстнат.
Ефектът от този подход е двояк. Първо, така читателят също може свободно и открито да влиза в диалог с героите. А общувайки с тях, да общува и с автора. И второ, героите са живи, плътни, цялостни, силни характери, което има особено значение в едно недоброжелателно към нашето национално самочувствие време.
В процеса на тяхното израстване и разкриване се очертават реални и цялостни личности. Откриваме съзидателните и разрушителните тенденции в поведението им, думите им, в резултатите от тяхната дейност. Всяка дума, всяко действие и цялостно поведение е оправдано в перфектното извеждане на личността.
Всеки диалог е смислен, цялостен, завършен, защото авторът не търси инсайт за себе си, а чрез героите води читателя към инсайт за самия него. Защото това са героите, от които се учим, героите, от чиито живот черпим житейска мъдрост, героите, с които се идентифицираме и които ни карат да се чувстваме горди, че сме българи.
Неслучайно феновете от софийския клуб на фантастите близо три месеца коментираха романа. Бяха възбудени, очаровани и вдъхновени от героите му. Усещаха и преживяваха много ясно гордостта, че са потомци на Кана, че са българи.
Това не е учудващо, защото авторът е постигнал съвършен текст, изпълнен с действена енергийност, патос, символика и инсайти. Хармонията е постигната от правилното композиране, поетичност на разказа, компетентност и умението на автора да комуникира и с героите си, и с читателя отвъд думите и отвъд времето. Езикът е чист, кристален, топъл, приказен.
Словото – третият компонент на успеха - придобива реалност и истинност в изразяването на живота, знанието и личността на героите. Както споделя в Интернет един от феновете, “... всичко това поднесено със страхотно четивен стил, ненатрапчива информираност и добре заплетена мистерия (на едно място има и малко секс), което ви предлага предизвикателство далеч по опасно и коварно по замисъл от някаква си фалшива Матришка Реалност – Истинска такава...”
Посланията, които Кънчо Кожухаров ни изпраща, са разбираеми и близки, защото са истински и ненатрапчиви. В пътуванията си из историческите източници на едно минало авторът е успял да улови духовността и битието на древния българин и да го изрази в словото. Да долови, разбере и пренесе през вековете една историческа действителност, в която съвременният човек може да се потопи без предразсъдъци и страхове и – което е по-важно - да открие нейното присъствие и в днешния ден.
Цялостният резултат от съчетаването на тези три компонента е невероятното усещане за достоверност и реалистичност. Читателят е уверен, че събитията са се случили точно така, каквито той ги е преживял в историята на романа.
Поради съвършеното владеене на писателските техники, дълбокото познаване на човешката психика, вроденото умение на разказвач – авторът е трето поколение писатели и журналисти, – интелектуалната си честност и чувство за отговорност той не натрапва внушения на своите читатели, а внимателно да ги води към прозрения, които те правят сами. Кара ги да се почувстват уютно в едно духовно българско пространство - открил го за себе си, сега го споделя с тях.
Историческата компететност на автора, с каквато малко писатели биха могли да се похвалят, е вплетена в една истинска човешка история - тази на Кана, историята на един държавник, политик и вожд на своя народ.
Заради тази компетентост и честността, с която авторът подхожда към романа си и героите, писатели и почитатели на различни литературни жанрове го припознават като свой. “Последният лов на Кана” стана повод за приемането на автора в Съюза на българските писатели и Международната асоциация на писателите криминалисти и за организирането на първата академична интердисциплинарна конференция “Корени на българската цивилизация”, а в добавка получи награда за най-добра фантастична книга на годината. Не се съмнявам, че ако авторите на психологични романи имаха своя асоциация, Кънчо Кожухаров щеше да бъде добре дошъл и там.
Ще завърша с няколко думи за двете исторически студии, които съставляват важна част от този сборник. В тях Кънчо Кожухаров разкрива изключителни анализаторски способности и вещина на търсач. Енциклопедичните знания и владеенето на всички комуникативни нива на писменото слово му позволяват да изведе обща концепция за мисията и ролята на националната история. И както и в романа да покаже, че “Всеки, който пише, е войн.” Че чувството за отговорност и национална принадлежност представлява неотделима част от характеристиката на истинския талант.
Завиждам ви, че за пръв път ще четете тази книга.

Д-р Ангелина Давидкова

вторник, 24 юли 2012 г.

Двама в чужда къща - Тимур ЛИТОВЧЕНКО


В тази книга са включени ироничния роман на ужасите "Двама в чужда къща", награден с грамота и статуетка на Първият национален украински конкурс за остросюжетен роман "Златният Торбалан" (1999 г.) и гротескната НФ-новела "Диверсия".

Двама в чужда къща
На крадеца с късмет Матю Голдуик необичайно му провървява: той успява лесно да проникне в дома на ексцентричния богаташ Ендрю Форестър, където паричните средства и бижута сякаш са специално подготвени за неговото пристигане... Вземи, опаковай и бягай! Изведнъж в средата на обира на вратата започва да тропа младата Реджина, която е преследвана от хулигани-изнасилвачи. Преодолявайки комплексите за вина от една първа провалена любов, Мат я пуска... и едва тогава осъзнава каква глупост е извършил, правейки момичето свидетелка на обира. За да се измъкне от ситуацията, Мат решава да се представи за отсъстващия собственик на имението - самият Ендрю Форестър.
А Реджина не бърза да си тръгне. След като изслушва историята на нейните премеждия, Мат решава да помогне на момичето, като и подари част от откраднатите пари. Трогната от благородството на "домакина", тя целува крадеца. Като цяло, те правят любов от вечерта до късно сутринта. А когато през деня се скарват - изяснява се ужасно нещо: оказва се, че всъщност Реджина е потомствената вампирка-убийца Силвия Михалеску, така че не можейки да се въздържи тя изпива кръвта на бедния Мат!
Тук на мястото на двойното престъпление се появява собственикът на имението - истинският Ендрю Форестър! Оказва се, че той е научил, че конкуренти в бизнеса са решили да го премахнат с помощта на вампир-убиец и за да отблъсне удара, на определения ден за убийството е успял да подмами в собствената си къща сантименталния крадец Мат Голдуик. Но богаташът не успява да предвиди, че е възможно подставената жертва и убийцата да се влюбят един в друг... Налага се Реджина-Силвия да се измъкне от положението като убива подлеца Ендрю Форестър и съживява любимия Мат. Обяснявайки се и помирявайки се двойката избягва, минираният ексцентрик се взривява, трупът на Ендрю изгаря... Нима това е краят?!
Определено не! Оказва се, че цялата история е създадена от млад мъж, който носи ръкописа на издателска къща, специализирана в книги за вампири. Тук е мястото, където започва истинската игра на "котки и мишки": зловещият на вид издател на вампирски романи с всички сили се опитва да разбере кои са реалните хора, послужили като прототипи за образите на Мат, Реджина, Силвия и Анди ...


Диверсия,
или цялата история за живота на цивилизациите на една галактика

От междугалактически експедиция някакъв учен донася странен меч: на вид и на проба здрав, той се чупи при най-малкия опит да го използват по предназначение - тоест да реже и да сече! На всичко отгоре, мечът "заразява" с тези странни свойства и други предмети... Тъй като на тази планета има гражданска война, ученият решава да направи смела диверсия: жертвайки себе си, да "зарази" оръжията на противниковата страна.
Горкият човек да знаеше какви последствия ще има! Ръководейки се от желанието да оцелеят на всяка цена представителите на първата цивилизация, а след това и на всички цивилизации от галактиката се стремят да получат от другите "здрави" вещи, а чрез насилие, лъжа и прочие да се отърват от "болните" вещи.
Но въпросът е малък ... В действителност, много малък: Оказва се, че по този хитър начин (чрез използването на страстите на "гигантите") от една галактика към друга ... пътуват разумни атоми, завоювайки нови светове ...!

Тимур ЛИТОВЧЕНКО. Двоє в чужому домі. Роман. [Диверсiя] Повість. — Київ: «Факт», 2000. — 137[3]с. [українською мовою]

Тимур ЛИТОВЧЕНКО. Двое в чужом доме. Роман. [Диверсия] Повесть. — Киев: «Факт», 2000. — 137[3]с. [на украинском языке]

събота, 21 юли 2012 г.

Черният ангел - Раждането на един от нас - Иван Русланов


„Черният ангел-Раждането на един от нас” е роман на Иван Русланов спечелил конкурса на „Фондация Буквите” – „Търся издател”. Премиерата на романа беше на 21-ви декември 2011 година, и вече е с продаден първи тираж. Вторият тираж е в продажба от края на месец април. Книгата е представяна и в Националния клуб за фентъзи и хорър. Последното представяне на романа беше в най-голямата книжарница в България „Гринуич”. Краят на юни „Черният ангел-Раждането на един от нас” спечели наградата на публиката за „най-добра художествена книга” от български автор в първите годишни читателски награди „Книга за теб”.


На Земята е изпратен ангел, който възприема човешки образ и душата на един осемнадесетгодишен младеж на име Кристиян, загинал при катастрофа. Събуждайки се след смъртта си, младият Крис открива, че не помни своето минало. Той тепърва трябва да се опознава като човешко същество, притежаващо странна мощ, каквато никой човек не познава. След като успява да я овладее с помощта на своя нов баща - странният, но грижовен Михаил, той се впуска в сблъсък със злото по улиците на София. Без дори да осъзнава, че истинските злодеи се крият в самите хора, обградени от мрак и тъга.
Но изпитанията не свършват дотук.
Злобата и болните амбиции на съвременния свят дебнат от всеки ъгъл. Готови да пожертват дори и себе си в името на победата.
Главният герой изживява и своята лична драма. Той разбира за семейството му от отминалия живот, което все още тъгува по своята изгубена надежда. Дали обаче появата на Крис ще успее да компенсира понесеното от близките му и дали с действията си той ще може да върне и светлината в душата на хората? Пред главния герой стоят много проблеми, пред които той трябва да се изправи.
Книгата има и страница във Фейсбук, заповядайте и в нея: http://www.facebook.com/BlackAngel.Birth



Иван Русланов е роден на 18-ти април 1991 година в град Костинброд.
През 2008-ма печели наградата „Млад автор на годината” от „Национални клуб за фентъзи и хорър Конан”. Има публикации във вестниците на родния му град. Репортер е на вестник „Стандарт”.
В момента е втори курс в Университета за национално и световно стопанство, специалност Журналистика и работи в университетския вестник. Участва в два от радио романите на „Българско национално радио”, „Вечер в скрития квартал” и „Пациентът”.
Пише статии и рецензии за различни сайтове. През декември 2010 година печели място сред трите романа в конкурса на „Фондация Буквите”, „Търся издател” и неговият роман „Черният ангел: Раждането на един от нас” получи първата си премиера на 21-ви декември миналата година в читалище „Николай Хайтов”.
Последното му отличие е специалната награда от семейство Мелконян на конкурса за кратък фантастичен разказ на „Сборище от трубадури”. Дебютният му роман, печели и награда на публиката за „най-добра художествена книга от български автор” в Първите годишни награди на сайта „Книга за теб”.

Откъс:

Ангелът полетя над сградите и се загледа в крачещите по улиците хора. Малки фигурки, забързани нанякъде. Те не се оглеждаха около себе си и не забелязваха тайния си посетител.
Той се загледа в автомобилите, които спираха на светофарите и задръстваха улицата. Заслуша се в хилядите клаксони, които изсвирваха с недоволство поредния ужасен тон. Някои от шофьорите се подаваха от прозорците си и викаха обиди по колата пред себе си.
Редицата от автомобили продължаваше дълго пред летящия Крис. Той се устреми към далечината. Там беше големият купол на храм-паметника „Александър Невски”. Михаил често му бе говорил за този прекрасен монумент на човешката вяра. Беше му обяснявал къде се намира и какви красоти се криели във вътрешността му.
Всеки път, когато си помислеше за съветите на учителя си, в душата на момчето се раждаше поредното колебание. Но вече нямаше връщане назад. Времето за истини изтичаше бавно.
Жълтите павета около големия храм изглеждаха прашни и неприветливи. И нямаше начин, защото по тях ежедневно ходеха хиляди хора. Дори сега по тях крачеха забързани граждани, гледащи в своите мобилни телефони или замислени за някой свой проблем. Клоните на дърветата наоколо леко се поклащаха от лекия вятър. Денят бе все така мрачен, но хората не забелязваха дори това.
И ето го първото разочарование.
Тези същества бяха толкова объркани в себе си, че не можеха да съзрат дори и летящия човек, кацнал на най-високия купол на храм-паметника. Той ги загледа сякаш бяха някакъв непознат вид. Приличаха на него и ходеха по подобен начин. Имаха същите лица, макар и с други черти. Ала повечето от тези хора бяха изгубили някъде самите себе си. В бързината те пропускаха малките детайли, които красяха живота им.
До едно дърво, малко момиченце свиреше на цигулка. Под него имаше кашон, в който хората да пускат пари, ако харесат свиренето му, или просто ако проявят малко човечност. Окъсаните му дрехи и мръсното му личице, обаче не успяваха да разчувстват замъглените им лица.
Неговата музика, макар и красива, не можеше да разтопи заледените сърца, туптящи колкото да живеят. Те го подминаваха, сякаш бе стълб или студен пътен знак. Не поглеждаха глада в очите му, който се виждаше дори и от високо.
Крилете на Крис отново се сляха в черно наметало, а в сърцето му се породи странно подозрение. Може би наистина беше рано да се впуска в този еднообразен свят. Изпълнен с всичката тази безчувственост, той изглеждаше чернобял и дори скучен.
Пред себе си Кристиан виждаше студени хора, загубили някъде из дългия път мечтите си. От друга страна виждаше засмени младежи, бързащи за поредния час или лекция. Но отново се усещаше хлад във всеки техен жест.
Младият мъж погледна към широкия купол под него и отскочи натам. Загледа се в цялата шарения от сгради и лица. Зачуди се къде ли имаха нужда от помощ. Помощ, която да върне усмивките на изгубените от бързане лица.

неделя, 15 юли 2012 г.

Ерата на електричеството - Валерий Верховски


Валерий ВЕРХОВСКИЙ. Эра электричества (сборник повестей и рассказов). — Киев: издательство «Кий», 2011 год.


Произведенията, включени в книгата на украинския писател на научна фантастика Валерий Верховски се отличават с жанрово разнообразие, но обединени образуват уникален фантастичен “букет”.
В началото има космическа НФ, на която в сборника е отделено правилното място. В разказът “Земя – Нептун” се изяснява колко жестоко са се подиграли над земляните обитателите на тази далечна планета: изпращайки им сонда с лъжлива информация за пълна непригодност на биологичния живот, нептунияните преследват една единствена цел – хората да ги оставят на мира! В разказа "Ненаситният" действието се развива на един от спътниците на Слънчевата система - Титан. На него е изградена малка изследователска база "Карл Сейгън", където няколко десетки учени се опитват да създадат изкуствен живот. В резултат на това се получава нещо различно - неконтролирано биологично вещество, което абсорбира живата протоплазма (на учените-създатели). Наричат веществото Некроформ, то може да бъде идеалното оръжие и именно поради тази причина е изпратена цялата експедиция…

Другата страна на научната фантастика – “земната”. На първо място, авторът акцентира върху различни биологични експерименти. В частност героят на историята "Останали живи" Фьодор Александрович Липовецки оцелява след ужасна война и смята, че не е останал никой освен него на тази планета. Изведнъж се сблъсква с посланиците на Централния щаб на Правителството на Морската пехота в Европа! Задачата на Щаба - да възроди живота в планинското плато Памир, на преселените там деца трябва да даде "физиологичен ускорител" – разработен от Липовецки препарат, идея, заимствана от научнофантастичния писател Хърбърт Уелс ... Героят на историята "Така се случи ..." е загубил в детството си най-добрия си приятел - кучето Тарзан. Когато баща му носи на неутешимото момче мъничко кученце, то отхвърля живия подарък. И едва когато пораства научава истината: отхвърленото кученце е било резултат на програма за интелигентни животни, чийто мозък се развива! Ако навремето момченцето беше приело подаръка, кутрето с напълно човешко IQ можеше да оживее и дори да промени света… Носителят на Нобелова награда Владимир Цесаренко (разказът "Форма на съществуване") в резултат на вътреутробни операции на ембриони достига невероятното – създаване на безсмъртни организми. Бедата е в това, че собствения му син, Вадим, който е и резултат на такава манипулация е не само безсмъртен, но и стерилен, и с изменена психика - странични ефекти на вечния живот.

Да удължава живота (макар и по различен начин) се научава също така и героят на разказа “Ерата на електричеството” – един от последните средновековни алхимици. Вярно е, че той го прави не с легендарния Еликсир на Безсмъртието, а с Електрическа Машина, но живее в продължение на поне два века. И всичко това благодарение на ... телепортацията в нови - млади тела! В търсене на поредната жертва (мишена за преселване) е зает застаряващият алхимик. В сравнение с този сюжет в разказа “Бебе -най-добрият подарък" всичко изглежда крайно миролюбиво: героинята получава в търговски център изкуствено дете, което винаги е покорно и привързано към родителите си и има бутон за изключване. На финала се оказва, че точно такъв бутон има и мъжът на героинята… Щастливо малко семейство!

Възможностите за синтез между хумористичното криминале и фантастиката са ярко показани в двете произведения за сътрудниците на детективска агенция “Ахил и костенурката" – инспектор Холмски (интересна алюзия с известния литературен герой Шерлок Холмс) и неговия робот-помощник Айрън. В "Парите на забравените прадеди", им предстои да намерят легендарното съкровище на Шелменко. Вместо парите неочаквано е намерен… самият Шелменко жив и здрав, който се е пренесъл в бъдещето с помощта на анабиоза. Затова пък неговите роднини обърнали се към агенията за търсене на златото се загубват някъде в циклическия хроновихър. В расказът “Полицейското куче Полкан” към Холмски и Айрън се присъединява генно модифицираният пес Полкан, обучен да търси супернаркотика на бъдещето – “офиген”. Завръзката е в това, че куриерът на наркотици е скрил 2 килограма от това вещество в … миниатюрен медальон създаден по приниципа на лентата на Мьобиус.

В произведенията на Валерий Верховски има и алегорични линии. В разказа "Страна на черна земя", възможност да вижда бъдещето, да гледа герои на собствените си книги се предоставя не на кой да е, а на великият Николай Гогол! Загадъчен италиански граф изобретява машина, която показва на гениалния писател Тарас Булба, Басаврю, ковачът Вакула, които в съвременната наша реалност се оказват изключително “сиви” хора, обзети изключително от меркантилни интереси. В разказът “Власт” някой си Минко от провинциално украинско село се решава на невиждана постъпка – да убие Вожда! В хода на делото си Минко научава за могъщи артефакти Вълшебните тиквени семки и Пушещата тръба! Семките правят Минко невидим – така той се промъква в кабинета на Вожда, открадва Тръбата му и сам оглавява огромната империя. Но губейки Тръбата, героят губи и властта…

вторник, 10 юли 2012 г.

Ако преодолееш проклятието – Наталия Лапина и Светлана Горбан


Если поборешь проклятье (Роковая ошибка магов)

Фентъзи роман. Две издания: на руски език в Харков от издателство “Семеен клуб на свободното време” през 2002г. под заглавие “Фаталната грешка на маговете”, а на украински език е публикуван през 2006г. от издателство "Зелений Пес. Гамазин" под заглавие “Ако преодолееш проклятието”.
Автори - Наталия Лапина и Светлана Горбан.
Този роман е щастливо откритие за всички любители на фантастиката. Започвайки като традиционно фантъзи, това е историята на страстта между красавицата Огнеслава и магьосника Велф, която ги отвежда от приказния свят в нашия модерен, постепенно задълбочавайки във вечните проблеми на етичния избор. Зловещ свят, където опасните и гъсти мъгли, и страстната прегръдка на влюбените, неочаквано се променят, разрушавайки нашите представи за неповторимостта на привидно добре уредения жанр меч и магия. Това е история на мистичното, на подсъзнателно ниво, необяснима любов, в която изненадващо интересно са преплетени земното и вечното, битовото и възвишеното. Звънът на мечовете се сменя с грохотът на влаковете в метрото, но ще се удаде ли на влюбените да се срещнат отново?
Страната на маговете Авилар бавно замира отделена от света с времева преграда, до последните от тях живеят в пръстена на вечното повторение войнствените племена на степните номади и техният приток на свежа кръв – мирните орачи.
Хилядолетия преди преди раждането на героите, загадъчният вечен Тровик е оставил пророчество за съдбата на този малък свят и неговите спасители. Някои от персонажите са готови да направят всичко, за да изпълни предсказанието, докато други се борят за да им се противопоставят.
Любов-вражда тласка чародея Велф и научилата се на някои магии орачка Огнеслава към странни постъпки, които изменят живота и на останалите персонажи. Заради нещастна любов юношата Диводан напуска дома си, по пътя си той се сприятелява с изпадналият в немилост бивш властелин на степите Хайнелий. С помощта на Огнеслава и младата вещица Виланда те вдигат бунт срещу лидера на номадите Стратомир. От ръката на Кориел – брат на Виланда загива синът на Стратомир, който е откраднал Талку – годеницата на Хайнелий. Постепенно и Гайнелий, и Диводан се оказват пленени от чара на Виланда.
Кориел иска да ожени сестра си за Велф, така че се опитва да изгори жива Огнеслава. Велф спасява любимата си и за да бъде в състояние да се свърже с нея, решава да премахне хилядолетното проклятие от Авилар. Това може да стане само с помощта на Тровик и двамата се отправят в търсене на неговата пещера. Влюбените се пренасят в наше време, но в други тела.
Страшно земетресение разрушава преградата, отделяща Авилар от останалия свят, характерът и течението на времето се изменят. Кориел и Виланда започват да основават ново царство върху руините на старото. Променилите външността си Огнеслава и Велф започват да се търсят един друг в огромен съвременен град. Но в началото им предстои да разберат и приемат абсолютно новите за тях условия на живот, и да намерят общ език с бившите стопани на техните тела. Изненадвайки близките си, наплашената от мъжа си София смело се превръща в ярка красавица. Велф в образа на бездомния наркоман Юлий Шулг става обект на научен експеримент от страна на професор Вуселко, който преселва в мозъка му съзнанието на умиращия от рак учен Камински. Трима души в една глава минават през много психологически обрати. Влюбените се срещат по неочакван начин.
В романа има много колоритни персонажи – израсналите отделно потомци на умираща династия брат и сестра Кориел и Виланда, враждуващите помежду си степни атамани Стратомир, Хайнелий и Тишк, рицарят-поет Диводан, гениалният академик Вуселко, обединените в една личност учен Андрей Камински и бездомникът Юлий Шулг. Романът се отличава с динамичен сюжет и прозрачна лекота на представяне, изящен лиризъм и психологическо вникване в най-добрите традиции на жанра.
Личен сайт на Наталия Лапина и Светлана Горбан:
http://www.authors.biz.ua/


Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...