събота, 16 декември 2017 г.

Ревю на "Земята е плоска" от Ръдиард Киплинг


Бях много малък, когато прочетох "Книга за джунглата" поне десетина пъти. Беше едно от най-ранните издания в България, публикувана заедно с Рики-Тики-Тави, но приключенията на мангустата не ми бяха толкова интересни, колкото преживелиците на Маугли.
Вече като по-голям прочетох стихотворението "Ако" на Киплинг и научих, че авторът е носител на Нобелова награда за литература. Оказа се, че творчеството му е доста умозрително и поради тази причина реших да представя най-новата книга на този писател на читателите на моя блог.
Книгата започва с лек неангажиращ, почти комичен стил на разказване, леко наподобяващ метода на повествование на О. Хенри. По-късно обаче с развитието на сюжета, читателят започва да изпитва усещане, сякаш чете силните, смайващи, понякога коравосърдечни приключенски истории на Джек Лондон.
Но докато при Джек Лондон голяма част от действието се развива в Аляска, при Киплинг основна част на мизансцена е Индия.
В първият разказ "Човекът, който искаше да стане цар" се разказва за двама масони. Те искат да станат царе на всяка цена. Успяват да постигнат мечтата си. Единият става цар, а другият - главнокомандващ. Авторът умело успява да развие разказа по изненадващ начин, използвайки като лайтмотив поговорката: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може и да го получиш."
Следващият разказ "Лиспет" е много кратък. Историята представлява трагична любовна драма, основана на чувствата на главната героиня, религията, обществените предразсъдъци и скования начин на мислене. Всъщност този разказ изключително много наподобява на тъжните, дори разплакващи социално-критични истории на Стивън Крейн. Стивън Крейн е слабо познат автор в България, но преди години, когато учих английска филология, наизустих голяма част творчеството му, понеже ми хареса, а освен това доста познати и роднини ме молеха да им пиша дипломни или курсови работи на тема "Американска литература."
"Портата на стоте скърби" е един от най-тежките разкази, посветени на наркотиците, който съм чел някога. Впрочем ако искате да прочетете цяла книга за дрогата и за последиците от нейните ужасни поражения, бих ви препоръчал "Мементо" на Радек Йон. В разказа на Киплинг нещата са много синтезирани - главният герой в първо лице разказва за пушенето на опиум и просто сякаш мимоходом споменава за убийства, разорения, деградирали човешки животи и алкохол.
Мислили ли сте някога, че Киплинг може да пише ужаси като Клайв Баркър или психотрилъри като Дийн Кунц? Аз бях изненадан от разказа "Необикновената история на Мороуби Джукс". В този разказ има бой, изтезания, кръв, болести и смърт. От историята през цялото време лъхаше на безнадеждност и дори за миг си помислих, че Киплинг може да бъде "жесток" писател в буквалния смисъл на думата. Все пак хепиенда ме опроверга и продължих да чета, обогатил познанията си за автора на "Книга за джунглата".
Между другото бих желал да спомена няколко не много известни факти за живота на Ръдиард Киплинг. Киплинг е масон, получил степента майстор. Той е почетен член на две ложи в Англия и съосновател на ложа във Франция. Освен това е първият англичанин, получил Нобелова награда за литература.
А как пише един Нобелов лауреат? Ето как:
"Не съвсем Пънч, защото, когато младите устни са отпили голяма глътка от горчилката на омразата, подозрителността и отчаянието, и цялата обич на света не може да заличи онова, което са научили, ала все пак може за известно време да насочи помръкналите очи към светлината и да вдъхне вяра там, където я няма."
Купете "Земята е плоска" от Ръдиард Киплинг тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1499/rydiard-kipling-zemqta-e-ploska

четвъртък, 14 декември 2017 г.

Да опитомиш сокол - Невяна Христова


2032 г. ... Сингапур, Камбоджа, Съединените щати, Шотландия, Франция, Англия, България. По дирята на времето, назад към историята на четири рода, от които произхожда психиатърът със сложна идентичност Франк, белязан от сокол с мистична сила, с интелект, достоен да промени модерната история на Великобритания.

Многопланов разказ за предците от родовете на майка му в три Българии, паметта за рода на баба му по бащина линия от Марсилия и дядо му – горд шотландец от Единбург и потомствен масон. И всичко това, преплетено с днешния ден на семейството му в Лос Анджелис – с техните странности, стремления, любови, разочарования и вълнения...

Един необикновен мъж със съдбовен белег на рамото, съчетал упоритостта и креативността на българите, оригиналността на французите и благородството на шотландците в свят с фантастични възможности и провокации. Мъж в очакване на развръзката на една трудна любов...



Невяна е родена и израснала в България. Тя е кандидат на историческите науки, била е преподавател, журналист на свободна практика, сценарист и филмов продуцент в Холивуд.

Невяна е представител на поколението професионалисти, чиято специфика на работа ги отвежда по всички краища на света. Последователно живее и работи в България, Англия, Съединените щати и Сингапур, където създава първия си роман.

Понастоящем дели времето си между Лос Анджелис и София.

вторник, 12 декември 2017 г.

„Колибри” ви очаква на панаира на книгата и СМЛФ!


Скъпи приятели, и тази година на панаира на книгата ви очакваме на най-цветния щанд 314! Подготвили сме изненади, празнично настроение, красива украса и интересни заглавия, сред които можете да изберете съвършения коледен подарък! Всички книги ще бъдат с отстъпка (най-малко) от 20%.
Отново ще ви очаква кът с десетки класни романи и разкази на цена от 5 лв., както и заглавия, от които ще можете да вземете 1 на цена от 3 лв. и 2 на цена от 5 лв.
Щанд номер 314 е мястото, на което ще откриете всичко! Увлекателни детски книжки, разтърсващи любовни романи, златна класика, психология и психоанализа, биографии на вдъхновяващи личности, заплетени трилъри, гениални къси разкази и още, и още!
Акцентите тази година включват редица любопитни имена като "Как малкият Клаус стана Дядо Коледа" от Л. Франк Баум, когото всички помним с детската книжка "Вълшебникът от Оз", дългоочакваната втора част от неаполитанската тетралогия на Елена Феранте "Новото фамилно име", специалния подарък от Исабел Алиенде "Порцелановата нимфа. Приказка за оцветяване". Не пропускайте да предизвикате себе си с "На ръба на света" на един от най-знаменитите американски постмодернисти Томас Пинчън, набавете си горещата пета книга от сензационната поредица "Милениум" на Давид Лагеркранс!
На щанд 314 ще намерите и чудесни български заглавия с автограф от Елизабет Костова, Петър Крумов, който съвсем скоро получи наградата за дебют "Перото", Георги Тенев, Елица Георгиева, Катерина Хапсали, Мария Касимова, Велислав Иванов, Владимир Полеганов.
Каним ви тържествено и на нашия HAPPY HOUR! Happy Hour, Happy Colibri! Всеки ден между 16:00 и 17:00 ч. при покупка на стойност над 30 лв. получавате куп подаръци: книга по избор, специални коледни чорапи, торбичка!
Панаирът няма да мине и без гости и вълнуващи събития. Фокус на тазгодишното издание на Софийския международен литературен фестивал ще бъде литературата и културата на страните от Вишеградската четворка – Полша, Словакия, Унгария, Чехия / V4. Ето график на срещите и дискусиите, в които ще вземат участие автори от портфолиото на „Колибри”. Обърнете внимание, че на 16 декември ни гостува един от най-големите чешки писатели - Милош Урбан! Достъпът до всички фестивални събития е свободен.
Очакваме ви всеки ден от 12 до 17 декември на щанд 314 между 10:00 и 20:00 часа!

Събитието във фейсбук: https://www.facebook.com/events/400431343709312/

сряда, 6 декември 2017 г.

Ревю на "Произход" от Дан Браун


Преди доста години най-обсъжданата книга в неофициални разговори беше "Шифърът на Леонардо" от Дан Браун. Помолих един познат да ми я заеме и бях впечатлен. Освен това се почувствах щастлив, че имам интелигентно обкръжение.
Мина време. Преди около месец получих оригиналното издание на "Произход" на английски език в електронната си поща (всеки си има своите методи). Не го отворих, поради простата причина, че се натоварвам, когато чета книги на английски, чийто обем е над 300 страници. За щастие ми попадна и българското издание, така че с удоволствие мога да представя книгата в блога си.
Романът започва с едно интересно рандеву. Богаташът, специалист по компютърно моделиране, изобретател и футурист Едмънд Кърш се среща с трима от най-влиятелните религиозни водачи в света. Те са епископ Антонио Валдеспино, рави Йехуда Кьовеш и аллама Саид ал Фадл. Футуристът казва на духовниците, че е направил откритие, което ще разруши основите на всички религии. Кърш твърди, че ще оповести откритието си след около месец, но всъщност подготвя презентация само след три дена...
Професор Робърт Лангдън е поканен на въпросната презентация. Научното шоу ще се състои в музея "Гугенхайм" в Билбао, Испания.
Авторът Дан Браун е изключителен познавач на архитектурата на Испания, на нейният политически и религиозен живот, а също така и на най-авангардните постижения в нейната култура и изкуство. Всъщност току-що се сетих за индианските книги на Карл Май и за това, че този автор е посетил Америка много години след тяхното написване. В действителност може да се каже, че Дан Браун е един конспиративен и технологичен Карл Май на 21-ви век. И то с интерес към религиите - както официални, така и езотерични.
Презентацията по научното откритие започва. Робърт Лангдън получава слушалки, по тях му говори някой с британски акцент на име Уинстън. Уинстън обявява, че ще бъде негов личен гид, докато Лангдън пребивава в музея "Гугенхайм". Професорът е приятел с Едмънд Кърш и си припомня какво му е казал футуриста преди време:
"- Откъде идваме? Къде отиваме? Сътворението и съдбата. Това са универсалните загадки. - Кърш се втренчи в Лангдън. - Откритието, което направих, Робърт... съвсем ясно отговаря и на двата въпроса."
Като преимущество на книгата бих отбелязал, че определени страници "парят", т.е. четат се наистина бързо. Има ли човек, който не иска да научи отговори на фундаментални въпроси, и то поднесени по наистина интересен начин? Като недостатък мога да определя, че има повече ретроспекции и сюжетни линии, отколкото са подходящи за средностатистическия читател.
Презентацията внезапно се проваля по грозен и унищожителен начин. Откритието не е оповестено, въпреки, че са привлечени стотици гости и около три милиона зрители в Интернет.
Професорът е заплашен и му се налага да бяга. И то заедно с най-красивата жена, присъстваща на събитието. Тя се казва Амбра Видал и е директорка на музея. Освен това според широката общественост вероятно е и бъдещата кралица на Испания...
Робърт Лангдън е принуден да осъзнае най-новото и модерно значение на сюжетния инструмент Deus ex machina (бог от машината). По време на бягството си с директорката, те получават неимоверна помощ от страна на Уинстън. Оказва се, че той е Deus ex machina в буквалното значение на думата - неимоверно мощен изкуствен интелект разработен от Едмънд Кърш. Освен това може да се самообучава:
"Лангдън ахна. "Компютърът на Едмънд току-що цитира Евангелието?!"
Тази книга е поредната избухлива амалгама на Дан Браун, свързана с най-известните и най-тайните религии, научни открития, изкуствен интелект, Тъмната мрежа, наемни убийци и теории на конспирациите, такива каквито само този автор може да създаде. Освен това предлага и значителна доза напрежение.

Купете "Произход" от Дан Браун тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2221

понеделник, 4 декември 2017 г.

Ревю на "Сезонът на бурите" от Анджей Сапковски


Wiedźmin. Ведьмак. The Witcher. Вещерът. Гералт. Касапинът от Блавикен. Белият вълк. Наскоро попаднах на интересен колаж в американска страница за фентъзи. В горната му част имаше снимка на Джон Сноу от "Игра на тронове". Той гордо казваше: "Наричат ме Белият вълк". В долната част на колажа имаше изображение на Гералт. Той произнасяше иронично: "Това е сладко, хлапе".
Имам предвид, че ако поредицата "Вещерът" получи същия бюджет като "Игра на тронове" нищо чудно да го засенчи, след като бъде екранизирана като сериал.
"Сезонът на бурите" от Анджей Сапковски е нов роман за вещера. Предговорът на книгата е писан от автора и загатва за новите приключения на белокосият боец от Ривия. Резюмето намеква за кралски и магьоснически интриги, предрича гръмотевици и бури. Отново са описани почти непознати за българския читател магически същества.
Всяка глава започва с цитати от действителни исторически личности, или от герои на Сапковски. Примерно първа глава започва с най-известния цитат на Фридрих Ницше, а следващия цитат е реплика на Ницше от популярния бард Лютичето.
Звярът Идр живее само за да убива. Но попада на Гералт. Според класификацията на вещера този звяр е арахноморф.
Прилюченията на ривиеца продължават. Той попада в стражева кула, където обаче се налага да предаде мечовете си. Стражите са само жени. Интересна е иронията на автора в някои описания:
"Гералт, който винаги беше смятал, че грозни жени няма, внезапно осъзна, че трябва да преразгледа мнението си."
Главният герой се запознава с магьосницата Лита Нейд. И двамата видимо изпитват симпатии един към друг. Но междувременно мечовете на Гералт са откраднати.
А вещер без мечове не е като вещер с мечове. По улиците на град Керак започват да се появяват непознати, които изпитват търпението, а също така и бойните способности на ривиеца.
Интересно е, че Анджей Сапковски е използвал имена и образи, както от славянската, така и от западноевропейската митология. Примерно учителят на Гералт в цитаделата Каер Морхен се нарича Весемир. Освен това неколкократно е споменат Авалон, Островът на ябълковите дървета. От ерудираността на автора спрямо средновековните оръжия, наука, фолклор и фехтовка романът печели неимоверно.
Трябва да отбележа, че тази книга е писана с лек намек за произведенията на Тери Пратчет. Както в творбите на Пратчет се срещат вампири-въздържатели, така в "Сезонът на бурите" има миролюбив върколак:
"Четиресет и две години бях върколак - каза той, като погледна вещера в очите. - И най-накрая се случи да ухапя някого."
Според много принцове и крале, магьосници и архимагьосници Гералт е изтъкнат елиминатор. И като такъв често е канен за охрана. Но неговите мечове са изчезнали. Единият е от стомана, изкован в Махакам. Предназначен да се употребява при срещи с хора. Другият меч е сребърен, с рунически знаци. Предназначен да убива чудовища. Като дълга червена нишка авторът успява да наложи в продължение на цялата книга една впечатляваща мисъл:
Няма по-големи чудовища от самите хора.
Анджей Сапковски има специална връзка с българските фенове. Той присъства на конвента за фантастика Евокон 2004, проведен в Пловдив. Сапковски говори и раздава автографи на фантастичната среща. Поради тази причина мисля, че би било препоръчително издателите на негови книги в България да поставят снимка на автора на задната корица.
Вещерът Гералт поне от десетина години насам е част от световната поп култура. С нетърпение очаквам добра екранизация на неговите приключения.

Купете "Сезонът на бурите" от Анджей Сапковски тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1479/andzhej-sapkovski-sezonyt-na-burite

четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Съдбата на Убиеца - Робин Хоб


БЕСТСЕЛЪР НА "НЮ ЙОРК ТАЙМС"

Зашеметяващ завършек на трилогията на Робин Хоб за Фиц и Шута, която започна с „Убиецът на Шута“ и продължи с „Гонитбата на Шута“.

„Всеки нов роман на Робин Хоб е повод за празнуване. Заедно с милиони други нейни фенове се радвам на всяко гостуване в Шестте херцогства, Дъждовитите равнини и Външните острови и нямам търпение да видя къде ще ме отведе тя след това.“
Джордж Р. Р. Мартин

Преди повече от двайсет години първият епически фентъзи роман с главни герои Фицрицарин Пророка и неговия загадъчен, често пъти влудяващ приятел Шута удари като ярка мълния. Сега Робин Хоб довежда до внушителен край третата трилогия с тези толкова обичани герои в един роман на ненадминат артистизъм, който със сигурност ще се утвърди като един от великите шедьоври на жанра.

Малката дъщеря на Фиц, Пчеличка, е похитена от Слугите, тайно общество, чиито членове не само сънуват възможни пътища на бъдещето, но използват пророчествата си, за да трупат богатства и влияние. Пчеличка играе съдбовна роля в тези сънища... но точно каква роля, остава несигурно.

Докато садистичните похитители на Пчеличка я влачат през половината свят, Фиц и Шута повярвали, че тя е загинала и потеглят на мисия на отмъщение, която ще ги отведе до далечния остров, където обитават Слугите – място, което Шута някога нарече свой дом и след това – затвор. Беше адът, от който Шута се спаси, осакатен и ослепен, заклевайки се никога повече да не се върне.

Въпреки всичките си рани, обаче, Шута не е толкова безпомощен, колкото изглежда. Той също е сънуващ, способен да оформя бъдещето. А Фиц, макар да не е вече безподобният професионален убиец от младостта си, остава мъж, с когото трябва да се съобразяват – смъртно опасен с ножове и отрова, и вещ в магията на Пророците. И целта им е проста: Да се погрижат нито един Слуга да не оцелее от тяхната ярост

Сложен гоблен от приключение, измяна, предопределение и неумолима опасност... Професионализмът на Хоб е очевиден, както винаги.
Пъблишърс Уикли

Блестящо и красиво повествование... разказът на Хоб кипи с разкрития, измяна, мъст, битки с мечове и магически вихър.
SciFiNow



неделя, 26 ноември 2017 г.

Ревю на "Феномени" от Ани Джейкъбсън


От доста години насам чета книги, които са на границата между науката и езотериката. До момента съм представял на българския читател автори като Дейвид Айк, Игор Прокопенко и Глен Крайсбърг. Дори имам разказ, чиято главна тема е за екстрасенси, наети от ЦРУ. Историята се казва "Предварително отражение" и можете да я прочетете тук:
http://radiradev.blogspot.bg/2013/06/blog-post.html

С интерес отворих и книгата "Феномени" от Ани Джейкъбсън. В пролога се разказва за интереса на американското правителство към неща, отричани от официалната наука. Това са екстрасензорното възприятие (ЕСВ), психокинезата (ПК), радиестезията по карти и други форми на псевдоусещане. Правителството постепенно започва да ги счита за ефективни военни и разузнавателни средства и започва да изследва евентуалното им приложение.
В първа глава е описан интереса на нацистите към окултното и по специално на Хайнрих Химлер. Химлер е имал личен съветник по паранормалното и този човек се е наричал полковник от запаса Карл Мария Вилигут. Вилигут бил експерт по руни и тевтонски символи и сътворява пръстена Totenkopfring (мъртвата глава) за офицерите от СС. По-късно обаче СС научава, че Вилигут официално е бил обявен за душевноболен и е лежал в психиатрия през 1923 г. Въпреки това Химлер продължава да се среща с "личния си маг" до 1941 г.
Разкрито е и създаването на окултната нацистка академия Аненербе. В доста книги съм чел, че учените на Аненербе са издирвали Копието на Съдбата. Едва от "Феномени" обаче научих, че освен това са търсили и Светия Граал. Излиза, че филмите за Индиана Джоунс са създавани с доста фактология и интелигентност!
Интересно е, че през 1954 г. ЦРУ е търсило вещество, което да подсилва екстрасензорното възприятие (ЕСВ). Ето защо е възложило на д-р Андрия Пухарич да търси халюциногенната гъба Amanita muscaria, наричана също и теонанакатъл. Това да ви напомня на някоя известна фантастична книга, превърната по-късно и във филм? Мен лично ме подсеща за "Живата факла" на Стивън Кинг.
Авторката предполага, че СССР е бил по-напреднал от САЩ по отношение на парапсихологията. На 10 март 1970г. във Военния институт "Ухтомски" в Ленинград е бил проведен секретен експеримент. По време на опита Нинел Кулагина е успяла да спре сърцето на жаба със силата на ума си. Целият експеримент е бил филмиран.
В книгата има и глава, посветена на Ури Гелер. За Гелер съм чел още в "Не пипай тази книга!" от Ян ван Хелсинг. Ето защо мисля, че трябва да представя различните гледни точки относно този известен парапсихолог. През 1973 г. са проведени девет дни в официални тестове с Ури Гелер, разказва разсекретен доклад на ЦРУ. Гелер познава какво показват зарове в затворени метални кутии. Разкрива също точно какъв предмет е затворен в алуминиева кутия за филм, и познава при цели дванайсет поредни опита. От друга страна скептикът Джеймс Ранди успешно повтаря няколко от най-известните номера на Гелер - огъване на лъжица и секретен ключ, и спиране на часовник.
Интересни са способностите на Розмари Смит. Нейните ясновидски прозрения са абсолютно потвърдени от американски президент:
"Много по-късно, през септември 1995 г., Джими Картър публично потвърждава случая: споделя пред студенти от Атланта, че бил впечатлен, че след като шпионските спътници не успели да намерят останките на падналия самолет, един екстрасенс посочил търсеното място. "Тя даде някакви координати. Насочихме камерите на сателита към тази точка и самолетът беше там" - казва бившият президент."
Авторката не само е търсила разсекретени доклади в Интернет, но се е обаждала по телефона и се срещала с хора с паранормални способности с цел постигане на по-задълбочена и достоверна фактология.

Купете "Феномени" от Ани Джейкъбсън тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2218




Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...