петък, 24 ноември 2017 г.

Ревю на "Книгата на Силвето" от Емил Конрад


Преди известно време попаднах на думата "влогър" и се оказа, че всъщност означава видеоблогър. Открих, че най-известният български видеоблогър се казва Емил Конрад и съответно изгледах няколко негови клипа. Конрад е изключително красив младеж, който обаче ще цитирам Динко от Ямбол: "Изглежда сякаш никога не е влизал в часове по физическо". Въпреки това поне в половината си скечове Емил е наистина оригинален. Примерно изгледах неговото клипче "Дразнещи Реклами" и открих, че напълно отразява и моята гледна точка.
Най-известният пародиен образ на Конрад е този, в който с помощта на жълта кърпа и малко грим се превъплъщава в Силвето. Силвето е руса кифла с претенции без покритие, която обожава да я харесват, да я черпят, да я возят с кола, да и дават пари, и най-много от всичко иска да стане чалга звезда.
Настоящата книга е оформена като стихосбирка с автор Силвето. На страниците се редуват стихове и снимки или колажи на кифлата, а под изображенията има хиляди лайкове - едно от любимите неща на празноглавата "хубавица".
Стихчетата са пародийни и отразяват стремежите на Силвето, а много вероятно и на част от съвременните дами и девойки:
"Кифла викат ми всички,
ама те са с тъмни косички,
Не разбират какво е да си яка
и да не е нужно да чакаш сутрин влака."
Кифла, Емил Конрад
Показателно е и отношението на Емо спрямо поп-фолка или така наречената чалга. Аз също ненавиждам този жанр, не го слушам и като цяло ми е смешен заедно с цялата плеяда свои изпълнители, самоуверено наричащи се звезди.
"Всяка дискотека ще пуска мойта песен,
всички кючеци ще друсат под ритъма и бесен.
Някой богаташ ще ми направи дете,
че само с чалга няма к'во да се яде."
Поп-Фолк, Емил Конрад
Тъй като съм администратор на няколко групи във Фейсбук ми е направило впечатление, че жените събират стотици и хиляди лайкове повече от мъжете. Ето защо искам да предложа на вашето внимание една класация, която съм направил въз основа на лични наблюдения. Тя структурира броя на харесванията относно публикациите на всяка средностатистическа дама във Фейсбук.
Вие сте жена и публикувате снимка - получавате 30 лайка
Не сте дебела - още 30 лайка. По-надолу следват коментари от сорта на: "Имаш божествено тяло", "Перфектна си" и прочие
Вие сте с червило на снимката - лайковете минават 100
Вие сте гримирана добре, пълен комплект "кит" - спирала, очна линия, скули фондьотени и т. н. - 250 лайка
С къса пола сте - 350-400 лайка
Може би Силвето не е чак толкоз виновна. Тъй като книгата е предназначена за хора над 16 години, искам да разнообразя ревюто с един виц от категория 16+:
Мъж и жена в чата:
- Перфектна си!
- Не съм.
- Знам, че не си, ама много ми се ...
Между другото, наскоро един писател направи музикален видеоклип, озаглавен "Кекс". Според думите на автора, първоначалното заглавие е било "Секс", но е било отхвърлено като прекалено буквално. А самият видеоклип е препратка към германските еротични филми от 80-те години.
Аз обаче попаднах на видео със заглавие "15 ГОДИШНА РЕАГИРА НА Papi Hans - KЕKS." Появи се девойка с червило и спирала, което се приема за нормално. Тя повтори около пет пъти: "Това не го разбирам.", около осем пъти: "Песента ми харесва", най-малко 17 пъти каза: "Уат дъ фак!" и около 3 пъти: "Баси!" Видеото на 15-годишната е гледано над 100 000 (сто хиляди) пъти!
Мисълта ми е, че в България може би има повече Силвета отколкото предполагаме.

Купете "Книгата на Силвето" от Емил Конрад тук:
https://egmontbulgaria.com/emil-konrad-emil-conrad-402/knigata-na-silveto-p3231


четвъртък, 23 ноември 2017 г.

Произход - Дан Браун


Билбао, Испания
Робърт Лангдън, харвардски професор по символика и религиозна иконография, пристига в музея „Гугенхайм“ в Билбао, за да присъства на оповестяването на откритие, „което завинаги ще промени лицето на науката“. Организатор на събитието е неговият приятел и някогашен студент Едмънд Кърш - четирийсетгодишен милиардер футурист, чиито изумителни изобретения и предвиждания са му създали скандална слава по света. Тази вечер няма да е изключение: той обявява, че ще разкрие поразително постижение, което ще разтърси самите основи на човешкото битие.
Грандиозното събитие обаче е хвърлено в хаос преди Кърш да успее да съобщи за безценното си откритие. Животът на Лангдън е в опасност и той е принуден да бяга с директорката на музея Амбра Видал. Двамата се отправят за Барселона в рисковано търсене на загадъчна парола, която ще отключи тайната на Кърш.
Изправени срещу враг, който винаги е на крачка пред тях, Лангдън и Видал се лутат из лабиринтите на града. Насочвани само от енигматични символи и чудати произведения на модерното изкуство, двамата бегълци вървят по следи, които ще ги отведат до потресаваща истина, останала погребана... досега.


сряда, 22 ноември 2017 г.

Джон Грийн с нов роман на български


„Костенурки до безкрая“ вече очаква читателите си в книжарниците
        
Обичаният автор на бестселъри като „Къде си, Аляска“ и „Вината в нашите звезди“ споделя, че дългоочакваният му седми роман е „най-личният досега в смисъла на това, че не се ограничава само до миналото“. В „Костенурки до безкрая“ читателят среща 16-годишната Аза, която прекарва всеки ден в борба с обсесивно-компулсивно психическо разстройство, също като Грийн. Авторът признава, че има подобен проблем от детството си и дълго време не е намирал сили да говори за това публично. Споделя и че част от причината да предаде посланието си под формата на художествен текст е именно желанието му да намери начин на изразяване, който да му позволи да погледне на проблема като страничен наблюдател.
         Целта на най-новия роман на Джон Грийн „Костенурки до безкрая“ е да покаже, че повечето хора, страдащи от хронични психически разстройства, имат дълъг и пълноценен живот въпреки това и тези състояния не са нещо, от което трябва да се срамуваме, а напротив – трябва да говорим открито за тях като общество.
         „Костенурки до безкрая“ може да бъде открита в книжарниците и онлайн от 18 ноември на цена от 19,90 лв. Всеки, направил поръчка на романа през уебсайта на издателство „Егмонт“, ще получи подарък – тематичен плакат с цитат от книгата*.
 
*Важи до изчерпване на количествата.
 
 
За книгата
Шестнайсетгодишната Аза никога не би се вглъбила в тайните на избягалия милиардер Ръсел Пикет, но щом биват намесени награда от сто хиляди долара и безстрашната ѝ най-добра приятелка Дейзи, жаждата за разкрития на Аза се пробужда. Двете заедно поемат към дългия път и широките граници, които ги делят от сина на Ръсел Пикет, Дейвис.
Аза се старае. Старае се да бъде добра дъщеря, добра приятелка, добра ученичка и може би дори добър детектив, докато междувременно живее в постоянно стесняващата се спирала на собствените си мисли.
 
С дългоочакваното си завръщане Джон Грийн споделя с разтърсваща и непоклатима яснота историята на Аза в един блестящ роман за любовта и силата на дългогодишното приятелство.

 За автора
Джон Грийн работи като асистент в издателска къща, докато пише първата си книга „Къде си, Аляска?”. Романът се превръща в бестселър и му донася не само международно признание, но и първото му литературно отличие – наградата Printz.
Следващите му книги се радват на не по-малък успех, а авторът печели и престижната награда Edgar през 2009 г. с романа „Хартиени градове”. Бестселърът „Вината в нашите звезди” оглавява редица световни класации, сред които тези на New York Times и USA TODAY, а у нас се превръща в най-продаваната книга за 2014 г. на верига книжарници „Хеликон”. Екранизацията по хитовия роман е с участието на холивудската звезда Шейлин Удли и излиза по кината през юни 2014 г.
Заедно с брат си Ханк Джон Грийн създава Vlogbrothers – един от най-популярните проекти в дигиталната платформа за видеосъдържание YouTube. През 2014 г. той е определен от авторитетното списание TIME за един от 100-те най-влиятелни хора на планетата.
 
 
* * *
 
 
„Егмонт” е водещо издателство за книги и периодика в България, част от скандинавската медийна група „Егмонт”. Мисията на компанията е да създава и разказва истории.
Сред основните ѝ партньори са авторитетни компании като Disney, Mattel, National Geographic и Warner Bros.
„Егмонт” е издател на силни и утвърдени автори като Елиф Шафак, Дж. К. Роулинг, Рик Риърдън, Джон Грийн, Сара Дж. Маас, Вероника Рот и Стефани Майър.

неделя, 19 ноември 2017 г.

Ревю на "Изкуството да си невидим" от Кевин Митник


Когато бяхме ученици, в часовете по информатика се обучавахме на компютри "Правец". Много се възхищавахме на първата масова говоряща програма, която се разпространяваше на дискети и се изпълняваше като напишеш произволен текст и после натиснеш клавиша Return. Компютърът го изговаряше с механичен, почти неразбираем глас.
Детството на Кевин Митник е било доста по-различно от нашето. На 13-годишна възраст Митник използва социално инженерство и подменени перфокарти за да се вози безплатно в който и да е автобус в Лос Анджелис. Вече като по-голям, той хаква компютрите на ред големи компании като "Нокиа", "Фуджитцу" и "Моторола", освен това успява да пробие и системите на Агенцията за национална сигурност на САЩ. В момента е обявен за най-известният хакер в света.
За мен беше интересно да прочета съветите на Кевин Митник относно сигурността в Интернет. Между другото, авторът умее да разказва за реални и настоящи събития с доста ефектен стил:
"Да кажем, че сте амбициозен млад джихадист и сте горд, че са ви взели в наскоро създадения щаб на ИДИЛ. Какво е първото, което ще направите? Ще извадите телефона и ще си направите селфи.
В другия край на света разузнавачи в базата Хърлбърт Фийлд във Флорида преравят социалните медии и виждат снимката... Няколко часа по-късно три умни бомби пращат лъскавата военна сграда по дяволите."
В увода на книгата Митник ни запознава с това колко лесно е някой да наруши личното ни пространство. Респективно и как да се защитим от съответното нахлуване, а именно - да криптираме имейлите си, да крием IP адреса си от местата, които посещаваме, да защитаваме анонимността си и още много други неща, които ще ни помогнат да овладеем изкуството да сме невидими в глобалната мрежа.
В първата глава се разказва за изтичането на голи снимки на Риана, Дженифър Лорънс и около триста знаменитости, предимно жени. Самата кражба на снимките се е получила чрез дистанционно проникване в мобилните телефони на жертвите.
Авторът твърди, че повечето хора са изключително небрежни към защитаването на своите електронни комуникации. За пример дава главният изпълнителен директор на "Сони" Майкъл Линтън, който използва "sonyml13" като парола за акаунта си в домейна. Хакери разбиват лесната парола и получават администраторски достъп до почти всичко в компанията.
Главата "Кой още чете имейлите ви" също е доста интересна. Законите защитават записано съдържание като имейл. Въпреки това хостинг компаниите могат по всяко време да преглеждат вашата електронна поща под предлог, че търсят зловреден софтуер. Митник ни предлага като защита да криптираме имейлите си чрез системите PGP(Pretty Good Privacy), OpenPGP и GPG(GNU Privacy Guard).
Кевин категорично ни препоръчва да настроим браузърът си така, че да не споделя местоположението ни. И ни описва как точно да го направим.
Интересен за потребителите на Mozilla Firefox е плъгина NoScript. Той блокира всичко, което се смята за опасно за компютъра и браузъра ви.
В книгата има множество полезни съвети как да защитите личното си пространство, когато сте онлайн. Кевин Митник в момента работи като консултант по компютърна сигурност. Неговият официален сайт е https://mitnicksecurity.com/

Купете "Изкуството да си невидим" тук:
https://www.bard.bg/book/?id=2210

четвъртък, 2 ноември 2017 г.

Феномени - Ани Джейкъбсън


Разсекретена история на най-мащабните изследвания в областта на екстрасензорното възприятие и психокинезата
В продължение на повече от четири десетилетия Щатите са проучвали екстрасензорното възприятие и са го използвали в опити за откриване на заложници, бегълци, секретни бази и свалени самолети; за разкриване на тайните на други държави и за предотвратяване на бъдещи заплахи. Сред участващите особено активни са ЦРУ, Агенцията за военно разузнаване, Агенцията за национална сигурност, Агенцията за борба с наркотиците и армията.
Авторката на бестселъри на „Ню Йорк Таймс“ Ани Джейкъбсън за първи път хвърля светлина върху тези радикални и спорни програми, като използва разсекретени документи и разговори с над петдесет участници в тях – бивши учени и аналитици от ЦРУ и Министерството на отбраната, както и екстрасенси.
Какви хора е наемало американското правителство за тези свръхсекретни програми? Как подхождат учените към подобна загадъчна тема? Какво е предизвикало интереса на правителството в тази област и дали проучванията продължават и до днес? „Феномени“ е завладяващо изследване, което разкрива докъде могат да стигнат правителствата в името на националната сигурност...

понеделник, 30 октомври 2017 г.

Ревю на "Изкуство и литература" от Зигмунд Фройд


От известно време насам се интересувам от приложна психология. Предпочитах предимно книги за самоусъвършенстване и НЛП, но в крайна сметка реших, че е време да се запозная и със студиите на най-известния психолог на 20-ти век.
Като човек, който е написал няколко книги, за мен бе интересно да разбера какво има предвид Фройд, когато според психоаналитичната теория, разглежда два начина на протичане на психичните процеси, които нарича съответно "първичен" и "вторичен". Първичният е "фантазирането", а вторичният - "рационалното мислене".
Оказа се, че бащата на психоанализата има обяснение за мотивировката на творците да творят, без значение дали са художници, скулптори или писатели:
"Първоначално човекът на изкуството обръща гръб на действителността, защото не може да се съгласи с нейното изискване за отказ от нагонно задоволяване и дава свобода на своите еротични и честолюбиви желания във въображението. Но той намира обратния път от въображаемия свят към реалността, като превръща своите фантазии благодарение на особените си дарби в нов вид действителност, която хората приемат като пряко отражение на реалния живот."
Книгата е много интересна и има своите предимства и недостатъци. Неин съставител е Доц. д-р Никола Атанасов. На мен лично не ми допадна прекалено високият на места стил, както и честата употреба на думата "темпорален", вместо "времеви".
Нещата, които ми харесаха са задълбочения поглед върху пиеси като "Хамлет", "Другата", "Аякс" и "Филоктет".
Фройд казва за Леонардо да Винчи следното:
"У него се забелязвала явна липса на активност и известна индиферентност."
Според психоаналитика, Леонардо е притежавал латентна хомосексуалност и по принцип е подтискал нормалните човешки страсти. Да Винчи е изпълнил сексуалния си живот със задръжки и го е заместил с жажда за знания и любов към истината. В книгата изрично се подчертава, че Фройд не се опитва да очерни гения на Леонардо, а просто разглежда личността му, неговите творби и детски спомени чрез методите на патографията.
Любопитен е анализът на пиесата „Ричард III“ от Уилям Шекспир. Фройд обяснява, че главният герой е конгенитално онеправдан и поради тази причина не страда от нормалните човешки скрупули.
Австрийският психолог разглежда и някои тъмни черти в човешката психика. Според него има престъпници, които са извършили престъпление поради съзнанието за вина, а не както е общоприето - съзнанието за вина да се появи след прегрешението. Дори е упоменато, че "престъпник поради чувство за вина" има и в най-популярната книга на Фридрих Ницше, а именно - „Тъй рече Заратустра“.
Тази книга съдържа много проникновени психологически изследвания относно изкуството и литературата. Освен това ни разхожда из съзнанието и подсъзнанието не само на обикновените хора, но също така и из умовете на най-великите гении в човешката история.

Купете "Изкуство и литература" от Зигмунд Фройд тук:
http://www.colibri.bg/knigi/1427/zigmund-frojd-izkustvo-i-literatura

неделя, 22 октомври 2017 г.

Вещерът: Сезонът на бурите - Анджей Сапковски


Гералт от Ривия, един от последните вещери, е смъртоносен мутант, създаден с алхимия и магия. Въпреки че работи като наемен убиец, неговото призвание е да убива не хора, а свръхестествени чудовища, от които треперят дори армиите на кралете. Надарен с нечовешка бързина и сила, той унищожава злите твари с помощта на магически Знаци, вълшебни еликсири и гордостта на всеки вещер – два специални меча. Единствени по рода си остриета, които Гералт пази като зениците на очите си.

Но ето че някой ги открадва с хитрост...

А в района на Погорие, по западната граница на Темерия, се пръква ново чудовище. Страшилище, погубило десетки души, срещу което и войниците, и магьосниците са безсилни. Някои вярват, че това е упир, а други – призован от чужди измерения демон. Каквато и да е истината, създанието трябва да бъде спряно, преди да е избило всички.

И Гералт ще го спре. Стига да си върне мечовете.

Само че вещерите имат много врагове и част от тях не са чудовища.

Представена публикация

Реално и нереално - Урсула Ле Гуин

Урсула Ле Гуин е най-известната и обичана дама в жанровете научна фантастика и фентъзи. Преди много години си изрязвах нейни творби от в. &...